За несподелената,
неподарена любов ...
Отивате на рожден ден и дълго сте избирали подаръка. Правили сте го със собствените си ръце дори, дали сте последните си пари за него, той е едва ли не част от вас самите. И отивате вие на празненството - хора, музика, алкохол и ето там е рожденикът. Вие искате да го зарадвате да видите как ще се засмее или дори леко разплаче, когато му дадете подаръка, вашия подарък ... Но времето минава, той се смее на други неща и хора, пуска сълзи за други подаръци, а вас дори не ви забелязва. Празникът свършва и вие си тръгвате с вашия си подарък, ...
неподарен!
Не знаете какво да го правите. В главата ви се бият всички очаквания, които сте имали. Подхвърляте подаръка в ръцете си, оглеждате го, но няма как да го задържите и използвате, прекалено много боли. Няма и как да го изхвърлите, това пък боли още повече. Най-добре е да го скриете и да се опитате да го подарите на следващия рожденик и тайничко да се надявате, че той няма да разбере, че е бил за друг! (това е шега! не го правете!)
Позната ли ви е тази история?! Срещнахте ли себе си в нея? Разпознахте ли се?! Да, така става с несподелена любов. Любовта е подарък, но понякога остава неподарен, несподелен, неразбран, отхвърлен дори. И това причинява болка и обвинения. Обвинявате себе си, човека, който ви е отхвърлил, хората, обществото, а истината е, че виновни няма. Хората понякога просто се разминават. "Но защо?! Как така?!" Да, това са най-често задаваните въпроси. Но гениални отговори няма, те са простички - "Просто така." Причините може да са много и различни - той/тя не търси връзка, страхува се, влюбен/а е в друг и т.н. А всъщност отговорът, който не искаш да видиш е прост - човекът, в който си влюбен, просто няма чувства към теб! И не ти остава нищо друго освен да си поплачеш и когато сълзите свършат да продължиш напред. Има неща, които не може да променим, а трябва просто да ги приемем. И ако си мислиш, че е за последно грешиш! Тепърва ти предстоят и други любови и други наранявания, защото това е живота. Хората не сме безчувствени гари, през които минават просто влакове, би било много лесно, но и много скучно, нали?! Не! Животът е палитра от емоции, понякога положителни, а понякога отрицателни, но това го прави пъстър, а не сив и скучен!
Имайте смелостта да живеете цветно, още днес!
Автор д-р Иванина Анчева
психолог-консултант
За консултация или въпроси може да пишете ТУК