ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „ПСИХОЛОГИЯ“
ИВАНИНА СТЕФАНОВА АНЧЕВА
ПРОМЯНА В НАГЛАСИТЕ КЪМ СЕКСА В РАННА ЗРЯЛОСТ
АВТОРЕФЕРАТ на дисертационен труд за присъжданена образователна и научна степен „ДОКТОР“
Научна област: 3. Социални, стопански и правни науки
Професионално направление: 3. 2. Психология
Научна специалност: Възрастова и педагогическа психология
Научен ръководител: ПРОФ. ДН КРАСИМИРА ПЕТРОВА
Велико Търново, 2017 г.
Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита на 4 декември 2017 г. на разширено заседание на катедра „Психология“ на Философски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Дисертационният труд се състои от увод, три глави, заключение, цитирана литература,приложения.
Защитата на дисертационния труд ще се проведе на заседание на утвърденото научно жури в състав: проф. дпн Снежана Миразчиева – Щипски държавен университет доц. д-р Стоил Любенов Мавродиев – ЮЗУ „Неофит Рилски“, доц. д-р Гергина Енева Иванова – ЮЗУ „Неофит Рилски“, проф. дн Красимира Петрова Колева – Минева – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, проф. д-р Даниела Христова Тасевска– ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” на 16.03.2017г. от 13.30ч, зала Европа във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Материалите по защитата са на разположение в отдел „НИХТИД“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и в Централна университетска библиотека.
Създаването на трайни интимни партньорства и семейство става все по-трудна задача в съвременното общество. Появата на новите технологии и огромното разнообразие от начини за общуване влияе на създаването на интимност. Човешката сексуалност през годините преминава от тема табу в една широко експлотирана тема в общественото пространство, но все по-рядко е обект на научни изследвания. Сексология е сравнително млада наука, която изучава всички прояви на човешката сексуалност. Тя стои на границата между други дисциплини като биология, медицина, статистика, антропология, социология и изучава развитието на сексуалността и сексуалния контакт. Нагласата се изучава като явление и понятие от социалната психология и представлява готовността и предразположеността на субекта към определена активност в конкретна ситуация.
Мотивацията за написването на настоящия дисертационен труд е продиктувана от личен и професионален интерес към човешката сексуалност и факторите, които й влияят, работата ми като психолог-консултант с различни случаи свързани със сексуални проблеми от немедицински характер. Актуалността на изследването е обусловена от необходимостта да се определят фактори, които влияят при изграждане на интимност. Сексуалните нагласи са сравнително малко изследван проблем, тъй като в научен план фокусът е бил сексуалното поведение, а не факторите, които му влияят и определят. С настоящият научен труд разглеждаме нагласите, като едни от основните определящи сексуалното поведение, възникналите интимни проблеми, изборите и решенията, които взема индивидът. Това дава по-добро и дълбоко разбиране на човешката сексуалност. Резултатите получени от настоящето изследване биха могли да се използват от психолози, фамилни терапевти, социални работници и други специалисти, които работят в сфера свързана със семейството и изграждане на интимност.
Предмет на емпиричното изследване е промяната на нагласите към секса в ранна зрялост.
Обект на емпирично изследване са 280 души, 200 жени и 80 мъже на възраст от 20 до 40 години с различна сексуална ориентация и семейно положение.
Основната хипотезата е допускането, че нагласите към секса търпят изменение под влиянието на възрастта, пола и сексуалната ориентация.
Като подхипотези определяме следните:
1. Възрастта оказва влияние на нагласите към секса в консервативна посока;
2. Хомосексуалните и бисексуалните са по-разкрепостени в сравнение с хетеросексуалните;
3. Мъжете са фокусирани повече върху сексуалното преживяване и неговата успешност, по-разкрепостени са, докато жените са по-консервативни и са фокусирани върху емоционалния аспект, а не толкова върху сексуалния.
Целта на настоящата дисертация е да проследим дали има промяна и каква е тя по отношение на нагласите към секса в ранната зрялост (20 - 40 години). Изучаваме и проследяваме взаимовръзката между различни актуални сексуални нагласи, както и разкриваме какво влияние оказват възрастта, пола и сексуалната ориентация.
На базата на така формулираните цел и хипотези се ангажираме с решаването на следните основни задачи –
- да се направи литературен преглед относно научните позиции за явленията нагласа и близките й понятия;
- да се направи литературен преглед относно научните позиция по отношение на човешката сексуалност и нейните компоненти;
- да се направи емпирично изследване на сексуалните нагласи под форма на батерия състояща се от анкетни и тестови въпроси.
В увода са представени актуалността и мотивацията за написване на настоящия труд, както мястото и ролята на разглежданата тема в теоретичен и практико-приложен аспект. Разгледани са целта, хипотезите и задачите, които са заложени в настоящия научен труд.
В първа глава „ПОНЯТИЕТО СОЦИАЛНА НАГЛАСА В СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ЛИТЕРАТУРА” се прави обзор и се изяснява произхода и развитието на термините установка, нагласа, атитюд, както и близките им понятия – предрадразсъдъци и стереотипи. Социалната нагласа е устойчива функция на психиката и е възможно да повлияе на поведението на човека. Макар и не единственият, тя се явява важен фактор, по отношение на възприемане и взаимодействие с действителността и обкръжаващите ни субекти. Предразсъдъците и стереотипите са по-устойчиви структури, които по-трудно подлежат на промяна от новопостъпила информация или опит. Предразсъдъците често имат негативна конотация и са свързани с предубеденост и отрицателна нагласа спрямо човек, предмет или действие, тяхната психична функция се определя като предпазна и заедно със стереотипите, които са схематични представи относно заобикалящата ни реалност влияят на избора ни на механизъм на действие, поведение и реакция в определена ситуация. Узнадзе през 60-те години пръв въвежда понятието „установка”. На Запад Олпорт предлага своята теория, която разглежда личността като съвкупност от сложни връзки между физиологически и мисловни процеси. Той разглежда личността като сложна развиваща се система от привички, нагласи и личностни черти. К. Юнг определя нагласата, като готовността на психето да действа или реагира по определен начин. Наличието на две нагласи е изкюлючително често срещано, като едната е съзнателна, а другата несъзнателна. Това означава, че съзнанието има много съдържания различни от тези в несъзнаваното, като според К. Юнг тази двойнственост свидетелства за наличието на неврозите. Д. Узнадзе е първият, който говори за „установка”, последвани от Л. Търстоун, Г. Олпорт, Г. Гибш и М. Форверг, Д. Майърс и т.н. Понятието социална нагласа се формира през 60-те години и търпи изменения, както и голям интерес от страна на социалната психология. Все още стои въпроса за различни похвати за изследване на социалните нагласи и тяхната промяна. Разгледани са видовете социални нагласи и структурата им в личността. Основната функция на нагасите е да регулира и прогнозира поведение на индивида, както му дава възможност да се ориентира и адаптира по-бързо към социалната действителност. Социалните нагласи имат важно място в структурата на личността. Направен е обзор на предпоставките и условията за формиране и изменение на нагласите у личността. Те се влияят не само от социалните, но и от личностни фактори и особености на конкретния индивид, т.е. от една страна са под влиянието на съществуващите морални ценности и норми на обществото, в което расте и се развива индивида, а от друга на неговите индивидуални ценности, характеристики и идентичност.
Втората глава „СЕКСУАЛНОСТТА В РАННА ЗРЯЛОСТ” разглежда периодизацията на личностното развитие и мястото на социалната зрялост в тях, психологическите особености на ранната зрялост, сексуалността като диференциална характеристика на личността, както и компонентите на човешката сексуалност. Проследена е периодизации в личностното развитие на Е. Ериксън, З. Фройд, Ж. Пиаже, които разглеждат психологическото и социално израстване на човека, различните стадии, през които то преминава, както и мястото на социалната зрялост в тях. Достигането на социална зрялост е дълъг и сложен процес, който е трудно да се фиксира с начало и край. Индивидът постоянно подлежи на самоусъвършенстване, повишаване на себерефлексията и актуализация на поведенческите си модели, тъй като психологическата и социалната зрялост не винаги съответстват на възрастта на индивида, а зависят от опита, възпитание и индивидуалното развитие. Психологически особености на ранна зрялост (20-40г) са специфични за всеки индивид, но могат да се обобщят – реализиране на лична самостоятелност, професионална независимост и ръст, изграждане на трайни интимни взаимоотношения, появата на деца и влизане в ролята на родител, преминаване през кризата на преосмисляне и преподреждане на ценностите. Представителите на различни школи и течения в психологията описват и систематизират развитието на човешката личност по различен начин, макар и да имат много допирни точки. Личностната зрялост зависи от много фактори и се постига индивидуално при всеки субект. Достигането на социална зрялост е дълъг и сложен процес, който е трудно да се фиксира с начало и край. Индивидът постоянно подлежи на самоусъвършенстване, повишаване на себерефлексията и актуализация на поведенческите си модели. Достигането на психологическа зрялост е процес, който зависи от редица фактори, както индивидуални характеристики и специфики на личността, така и социокултурни такива. Както вече нееднократно беше отбелязано възможно е разминаване между физическата и психологическата възраст на индивида, както и психологическото съзряване зависи от прякото или косвено влиянието на редица фактори като социума, микро и макро средата на индивида и т.н. Ранната зрялост е период, в който индивида се очаква да реализира оптимално своя потенциал в сферата на професионалната си ангажираност, да създаде дълготрайно партньорство и деца. Нереализирането на тези очаквания (лични и обществени) е възможно да доведат до преживяване на неудовлетвореност и отчаяние. Ефективно би било в края на периода на ранна зрялост индивидът да направи преоценка на ценностите и приоритетите си, както и да постави нови цели пред себе си. Съществуват различни фактори, които влияят на формирането, развитието и реализирането на сексуалността. Тя е важна характеристика на личността и не би трябвало да се изключва е разглежда отделно. Човешката сексуалност включва в себе си личен и обществен аспект, физически и психологичен, реално поведение и фантазии, като индивидуалните и обществените ценности и нагласи в повечето случаи предопределят и влияят на избора на реално поведение на индивида. В ранна зрялост човешката сексуалност е в своя разцвет – вече имаме формирана полова идентичност, както и сексуална ориентация. Липсата на партньор или деца се преживява изключително тежко и трудно в този период от живота, индивидът се чувства неспособен да отговори на обществените очаквания и често това би могло да доведе до ниска самооценка. Излизането от тази криза е чрез реализиране на обществените очаквания или преоценка на собствените цели и насочване на усилията към реализация и утвърждаване в друга сфера от живота на индивида. Компонентите на човешката сексуалност са важна част от личността и оказват своето влияние върху формирането на нейното поведение. Те често са факторите за пораждането на вътрешноличностни конфликти, тъй като влизат в сблъсък с обществени норми, ценности и представи. В настоящето изследване ще може да проследим как се изменят нагласите при хора с различна сексуална ориентация, дали това влияе при формирането на техните диспозиции.
В трета глава: „ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАГЛАСИТЕ КЪМ СЕКСА В РАННА ЗРЯЛОСТ” са разгледани организацията на експерименталното изследване, цел, предмет, обект, хипотеза и задачи, както и методиката и характеристика на изследваните лица. Представени са резултати от проведеното изследване и направените изводи.
Обектът са хетерогенна група от 280 респондента - 80 мъже и 200 жени от България на възраст от 20 до 40 години, които на доброволен принцип са попълнили предоставените въпросници. Обхванати са респонденти с различна сексуална ориентация, образование, религия и семейно положение. Важно е да се отбележи, че в извадката имаме значително по-високо участие на жени, отколкото на мъже, което ще се вземе предвид при обследването. Емпирично изследване е проведено чрез интернет в продължение на няколко месеца (от октомври до март) през 2015г и 2016г. Респондентите са доброволци, участвали на случаен принцип, които са се съгласили да отговорят на предложените въпроси. Мотивиращ елемент беше възможност да се получи индивидуална информация за резултатите. Такава беше изпратена на част от респондентите (заявили това си желание). Бяха им изпратени индивидуални резултати, както и обобщени от обработените тестове и сурови статистически резултати. Провеждайки проучването чрез интернет имахме възможност да обхванем по-голямо разнообразие от изследвани лица по отношение на различни критерии, като пол, възраст, образование, религия и сексуална ориентация, но нямахме възможност за наблюдение по време на изследването. Поради тази причина беше включена скала за ситуативна тревожност. Изследването е проведено на два етапа. Първият етап е пилотно проучване, което се проведе през март и април 2015г., след което бяха направени съответните корекции по определени въпроси от анкетата. Същинското изследване беше проведено в рамките на 6 месеца от октомври 2015г до март 2016г. Въпросниците бяха качени чрез формата на Google за създаване на анкети и разпространени чрез различни интернет канали – групи във facebook, web страниците на мои колеги практикуващи психолози и психотерапевти в различни направления, както и на моята лична страница. Бяха обхванати 296 човека, но 16 от анкетираните отпаднаха поради некоректно запълнени анкети (анкети, които не са попълнени до края или еднотипни отговори на всички въпроси). Всеки потребител имаше възможност да попълни еднократно зададените въпросници от един IP-адрес.
Предмет на емпиричното изследване е промяната на нагласите към секса в ранна зрялост под въздействието на възрастта, пола и сексуалната ориентация .
Основна хипотезата е допускането, че нагласите към секса търпят изменение под влиянието на пола, възрастта и сексуалната ориентация през периода на ранна зрялост. Като подхипотези определяме следните:
1. Възрастта оказва влияние на нагласите към секса в консервативна посока;
2. Хомосексуалните и бисексуалните са по-разкрепостени в сравнение с хетеросексуалните;
3. Мъжете са фокусирани повече върху сексуалното преживяване и неговата успешност, по-разкрепостени са, докато жените са по-консервативни и са фокусирани върху емоционалния аспект, а не толкова върху сексуалния.
Целта е да се установи дали и в каква посока изследваните три фактора – възраст, пол и сексуална ориентация влияят на нагласите към секса в ранна зрялост.
В съответствие с целта, обекта, предмета и хипотезата на емпиричното изследването, се ангажираме с решаването на следните задачи:
- Да се изучат актуалните нагласи към различни аспекти свързани със сексуалното общуване;
- Да се изучи промяната в нагласите към секса в ранна зрялост под влияние на възрастта, пола и сексуалната ориентация;
- Да се изучи взаимовръзката между изследваните сексуални нагласи;
- Да се изучи нивото на ситуативна тревожност у респондентите по време на изследването (т.е. по време на попълване на въпросниците, които изследват нагласите към секса).
- Анкета с многовариантни отговори, които целят да изследват нагласите на респондентите към секса, поведението му, както и личната му история по отношение на интимността. Тя се състои от 11 закрити въпроса (1 дихотомен и 10 многовариантни);
- Теста на Айзенк за нагласите към секса - ” (Eysenk Inventory of Attitudes to Sex, EIAS, 1989г.) е разработена на базата на концепцията за личността на Г. Айзенк. Освен отношението към секса, се прави и прогноза за удовлетворението от брака, отклонения от сексуалното поведение, феминност-маскулинност. Съществуват пълна и съкратена версия, като в настоящата дисертация е използвана пълната версия, която се състои от 159 въпроса. Изследвани са следните сексуални нагласи – разкрепостеност, удовлетворение от секса, сексуална невротичност, обезличаване на партньора, порнография, срамежливост, целомъдрие, отвращение към секса, сексуална възбуда, физически секс, агресивен секс, сексуално либидо, сексуална удовлетвореност, маскулинност-феминност, Разкрепостеност (Permissiveness) – Високите стойности по тази скала сочат за съвременно и нормално отношение към секса, като се отричат всякакви религиозни или морални старомодни догми и предразсъдъци. Респондентите с високи резултати по тази скала не се тревожат с въпроси свързани с девствеността, секса преди брака и т.н. За тях сексът освен за възпроизводство е и източник на удоволствие и комуникация между партньорите. Те са поддръжници на използването на предпазни средства и т.н. Това, което практикуват партньорите ги засяга само тях и никой няма право да ги съди. Склонни са към експерименти в секса. Ниският бал по тази скала означава точно обратното на по-горе изброените характеристики. Хората с нисък бал се отнасят сериозно към брака и брачната институция. Държат на традициите, религиозните норми и морални такива. Те не поддържат аморалността в никакъв вид. Средните стойности говорят за хора, които имат балансирани убеждения между двете крайности. Удовлетворение от секса (Satisfaction) – Втората скала определя нивото на реализираност и удовлетвореност от сексуалния живот, който имат респондента към настоящия момент. Високият бал означава и високо ниво на удовлетвореност и реализираност в сексуалната сфера, а ниският – разочарование и нереализираност. Често хората с нисък бал имат временни или постоянни проблеми в общуването с интимните си партньори или липса на такива. Възможно е да са претърпели разочарование или поради други фактори и обстоятелства да не могат да се реализират успешно в интимен план. Причините могат да са различни и за да се открият е необходим индивидуален подход. Възможно е проблемът да е индивидуален или да касае двойката. Оптимизиране на интимните и сексуални взаимоотношения би могло да се постигне при подобряване на комуникация между партньорите. Сексуална невротичност (Neurotic sex) – Неудовлетвореността и разочарованието от сексуалния живот, могат да доведат до невротични сексуални реакции (тук терминът „невротичен” не се използва в психиатричен смисъл и не като форма на психическо отклонение, а в по-общо значение, като белег за разбалансиране, функционални изменения в поведението на човека). Хората, които са получили висок резултат по дадената скала имат проблеми в своя сексуален живот. Сложно им е да контролират или подтискат импулсите си, те лесно се притесняват или разочароват от собствените си мисли и постъпки. Тези хора постоянно се безпокоят за различни проблеми свързани със секса и по-този начин по-скоро си вредят и задълбочават проблема. Респондентите с висок бал по тази скала е препоръчително да потърсят консултация със сексолог или психолог. Обезличаване на партньора (Ampersonal sex) – Четвъртата скала определя склонността на човека към обезличаване на сексуалния партньор. Колкото по-виско е резултата на респондента, това говори за тенденция да разглежда сексуалните си партньори само като обекти за получаване на чувствено удоволствие, без да се опитва да опознае тяхната личност, интереси и т.н. Това прави изграждането на лична и емоционална връзка сложно или дори и невъзможно в определени случаи. Характерно е мъжете да получават по-високи стойности по тази скала от жените. Не може да се определи като типично мъжко поведение, но се наблюдава тенденция, която сочи, че жените по-рядко имат такова отношение, възможно е причината да е в ценността, която има за тях емоционалната връзка за интимността. Ниските резултати говорят за липса на такава тенденция и възможност да се изградят отношения не само на сексуално, но и на интимно и чувствено ниво. Порнография (Pornography) – Петата скала изследва отношението към порнографията, т.е. до колко респондента получава удоволствие от рисунки, фотографии, филми, клипчета, които изобразяват сексуални сюжети, често в доста откровена форма. В тази категория попадат и склонност към наблюдаване на хора, които правят секс. Високият бал по дадената скала говори за одобрение или търпимост по отношение на порнографията и материали на еротична тематика. Ниските стойности са свързани с неодобрение и нетърпимост, като причините за това отношение може да са различни. Срамежливост (Sexual shyness) – Хората с висок резултат се чувстват изключително нервни, когато встъпват в интимни взаимоотношения с други. Те силно се смущават от разговори за секс и се боят от сексуални взаимоотношения. Високите резултати говорят за силно нежелание респондента да участва в сексуални отношенията, тъй като те му носят повече напрежение, отколкото удоволствие и приятни преживявания. Ниският бал е белег за по-нормално отношение към секса. Целомъдрие (Prudishness) – Резултати по тази скала са правопропорционално свързани с предишната. Хората с високи резултати, се въздържат от сексуални прояви или действие, не мислят и правят доста рядко или изобщо не секс. Тук ниският бал говори за едно по-нормално и зряло отношение към сексуалността и сексуалното общуване. Отвращение към секса (Sexual disgust) – Осмата скала е предназначена да оцени по-силно чувство, от това, което изследва предишната скала, т.е. целомъдрие. Хората, които имат висок резултат реагират с отвращение на някои сексуални практики, а някои дори насила правят секс с партньора си. Тези хора са отвратени дори от сексуални практики и поведение, които се считат за абсолютно приети и нормални. Ниският бал е показател за по-здрава и зряла сексуална нагласа. Сексуална възбуда (Sexual excitement) – Тази скала изследва нивото на сексуална чувствителност. Някои хора, за да почувстват сексуална възбуда са необходими редица условия и обстоятелства, те ще имат ниски резултати по дадената скала. Други се възбуждат лесно и те ще имат високи резултати. Ако респондентът е имал високи резултати по предишните три скали, но тенденцията тук е да получи по-нисък резултат. Физически секс (Sexual excitement) – Десетата скала оценява ориентираността към „физическия секс”, т.е. активен стремеж към реален полов контакт. За хората с висок бал по тази скала се оказва, че е важно да се представят добре в леглото със своя сексуален и интимен партньор. Те обръщат много повече внимание на сексуалното общуване, отколкото на емоционалната и платоничната връзка, за разлика от хората с нисък бал, за които физическият секс не е от такова значение. Високият бал говори, че сексът представлява ценност за респондента и на физическият контакт се отделя по-особено внимание в сравнение с други прояви на любовни взаимоотношения. Агресивен секс (Agressive sex) – Последната скала се отнася към агресивния секс. Тук фокусът е отношението към сексуалния партньор, желанието да го подчиниш, възможно и да го унижиш. За някои това желание е едва ли не норма за тяхното сексуално поведение, докато за други е отблъскващо или недопустимо. Респондентите, които имат висок бал по дадената скала са по-склонни към враждебни или агресивни импулси по отношение на своите партньори. Сексуално либидо - цели да измери силата на сексуалното влечение на респондента. Очевидно е, че съществува корелация между разкрепостеност, сексуална възбудимост, порнография, обезличаване на партньора и физическия секс. Може да се предположи, че човек, който е получил висок резултат по всички или по някое от изброените скали има силно либидо, т.е. силно сексуално привличане. Сексуална удовлетвореност – Може да се предположи, че скалата „удовлетворение от секса” отрицателно корелира със скалите „сексуална невротичност”, „срамежливост”, „целомъдрие” и „отвращение към секса”. По този начин възниква още една комбинирана скала, която е „сексуална удовлетвореност”. Интересно е да се отбележи, че отсъства корелация между либидо и сексуална удовлетвореност, т.е. удовлетвореността на човека от сексуалния му живот не зависи от неговото сексуално желание. Честотата на половите взаимоотношения не гарантира щастливи взаимоотношения в двойката или на индивида. Маскулинност – феминност – Тази скала включва въпроси, които се отнасят към качества, които се отнасят към единия или другия пол. Под „маскулинност” се разбират качества, които се приемат в обществото и се отнасят към мъжете, а под „феминност” – такива, които се отнасят за образа на жените в обществото. Важно е да се отбележи, че дадената скала няма отношение нито към сексуалната ориентация, нито към половата идентичност на индивида.
Теста за измерване на ситуативната тревожност на Спилбъргър се явява надежден метод за изследване на нивото както на личностна, така и на ситуативна тревожност. Ситуативната тревожност се проявява само във връзка с конкретни събития (например изпит, медицински преглед или операция, интервю за работа и т.н.).
След обработката на резултатите зададената хипотеза, че нагласите към секса през периода на ранна зрялост търпят изменение под влиянието на пола, възрастта и сексуалната ориентация се потвърди частично за голяма част от изследваните нагласи. Отхвърли се хипотезата, че с възрастта нагласите на респондентите са по-консервативни за голяма част от изследваните нагласи. Точно обратното по-възрастните респонденти са по-сексуално разкрепостени от по-младите. Потвърди се втората подхипотеза, че хомосексуалните и бисексуалните са по-разкрепостени в сравнение с хетеросексуалните. Беше потвърдена и третата хипотеза, че мъжете са фокусирани повече върху сексуалното преживяване и неговата успешност, по-разкрепостени са, докато жените са по-консервативни и са фокусирани върху емоционалния аспект, а не толкова върху сексуалния.
След обработката на получените резултати се налагат следните обобщени изводи по отношение на изследваните нагласи, влиянието на възрастта, пола и сексуалната ориентация върху тях, както и съществуващите взаимовръзки помежду им.
Възрастта е един от факторите, които влияят на разкрепостеността, както и на встъпването за пръв път в сексуален контакт. По-възрастните респонденти са по-разкрепостени от по-младите. Възрастта, на която най-често се започва сексуален живот е 17-20г. Младите мъже показват по-високи нива на удовлетвореност от жените, но са и по-сексуално невротични, като с напредването на възрастта жените са по-удовлетворени сексуално от мъжете, както и тяхната невротичнос се покачва. Ефектът на невротичността е възможно да е свързан не с полученото удоволствие от секса, а с очакванията, които индивида има към себе си. Важно е да се отбележи, че това разминаване са наблюдава във възрастта 35-40г. Възрастта също така е и фактор, който оказва влияние по отношение на срамежливостта. По-възрастните респонденти са по-срамежливи в сравнение с по-младите. Възможно е това да се дължи на придържане към стари нагласи по отношение на това как да говорим и как да се отнасяме към темата за секса. С възрастта се наблюдава променя в посока на увеличение на следните нагласи – разкрепостеност, сексуална удовлетвореност, сексуална невротичност и срамежливост.
Сексуалната ориентация влияе на разкрепостеността и отношението към порнографията. Хомосексуалните и бисексуалните са по-разкрепостени и по-склонни да приемат порнографията в сравнение с хетеросексуалните. Бисексуалните имат положителна нагласа към груповия секс в сравнение с другите представени сексуални ориентации.
Полът влияе на сексуалното удовлетворението, но по различен начин в различните възрастови групи. Мъжете са склонни да обезличават сексуалния си партньор, имат положителна нагласа по отношение на груповия секс, сексът на публично място, както и мислят за секс веднъж или повече на ден. Те се фокусират върху физическото преживяване и ниглижарат емоционалния компонент, създаването на връзка и задълбочаване на взаимоотношенията. Имат по-ниска скала на целомъдрие към себе си, но не и по отношение на жените държат. Мъжете са по-лесно сексуално възбудими, имат по-високо либидо. Тези данни се потвърждават и от от изследванията на Мастерс У. и Джонсон В. За мъжете е по-важно да са маскулинни, независимо от тяхната сексуална ориентация, което се дължи на обществените нагласи в нашето общество. Жените имат по-високо целомъдрие, по-рядко обезличават сексуалния си партньор, по-трудно възбудими са и имат по-ниско сексуално либидо. По-склонни са към агресивен секс, в сравнение с мъжете. Жените са по-толерантни към хомосексуалните, по-андрогинни са и не са натоварени с толкова много стереотипи по отношение на феминността си, колкото са мъжете
След проведеното изследване се откроиха следните актуални сексуални нагласи:
- Хората са по-склонни да приемат физическата, отколкото емоционалната изневяра, като също висок брой не биха приели изневяра изобщо;
- Нормалният брой на сексуалните партньори е 5-10;
- Хомосексуалността се приема, като съществуваща сексуална ориентация;
- Приема се агресията в секса, ако и двамата партньори го искат;
- Приема се полигамията, макар и отговорилите да се идентифицират, като моногамни.
Тези данни ни позволяват да очертаем една картина на съвременните стереотипи и нагласи в нашето общество по отношение на сексуалното и интимното общуване. Да се изградят едни по-ясни профили в зависимост от възрастта, пола и сексуалната ориентация. Направените изводи биха могли да са полезни при работата на индивидуални и фамилни психотерапевти с цел подобряване на общуването в двойката и снижаване броя на разводите. Човешката сексуалност е важна част от изграждането на една здрава идентичност. Нейното по-добро познаване и разбиране би могло да доведе и до по-ефективно справяне с възникнали проблеми индивидуално или в двойката.
След обработката на резултатите зададената хипотеза, че нагласите към секса през периода на ранна зрялост търпят изменение под влиянието на пола, възрастта и сексуалната ориентация се потвърди за голяма част от изследваните нагласи. Първата подхипотеза беше отхвърлена, а втора и третата бяха потвърдени. С възрастта се наблюдава променя в посока на увеличение на следните нагласи – разкрепостеност, сексуална удовлетвореност, сексуална невротичност и срамежливост. Сексуалната ориентация влияе на разкрепостеността и отношението към порнографията. Полът влияе на сексуалното удовлетворението, обезличаването на партньора, груповия секс, сексът на публично място, честотата, за която се мисли за секс, целомъдрие, сексуална възбудимост, сексуално либидо, маскулинност-феминност. Може да заключим, че най-силно влияние оказва диференциацията по пол. Важно е да се отбележи, че в изследването са включени респонденти, които се определят като цисполови мъже и жени. Бяха откроени следните актуални сексуални нагласи по отношение на секса. Респондентите са по-склонни да приемат физическата, отколкото емоционална изневяра, като е важно да се отбележи, че висок процент от анкетираните не биха приели никаква изневяра. Приемливият брой на сексуалните партньори при мъжете и жените е еднакъв 5-10. Хомосексуалността се приема като съществуваща сексуална ориентация, което говори за добра информираност, но не и за покачване на нивото на толерантност. Приема се агресията в секса, ако е по желание и на двамата партньори. Наблюдава се положителна нагласа към полигамията, макар и повечето респонденти да се приемат за моногамни. Респондентите заявяват, че биха потърсили сексологична или психологична помощ, ако се сблъскат със сексуален проблем.
Настоящето изследване поставя въпрос, който не е бил изследван до сега и е трудно да се направи сравнение с това какви са били нагласите към секса преди 50 или 100 години, за да се види как се е развивало и променяло отношението към тази толкова интимна, лична и важна за всеки индивид тема. Също така е възможно да се направи кроскултурно изследване и да се сравнят нагласи при различни етноси и народи. В настоящия труд поради липсата на разнообразние по отношение на религиозно представителство не се разглежда влиянието на религията, но е възможно да се направи допускането, че тя оказва своето влияние предвид корелацията с разкрепостеността, която беше установена. Като слаби страни на настоящето изследване може да отбележим неравномерния брой на жените и мъжете, които са участвали в изследването, както и възможността да се обхванат още по-голяма извадка с цел данните да имат по-голяма представителност и тежест.
Получените резултати ни дават една ясна картина описваща сексуалните нагласи в нашето съвременно и урбанистично общество. Тяхното изследване и изучаване е важно за по-доброто и ефективно разбиране на човешката сексуалност. От своя страна сексуалността е един от важните и основни компоненти при изграждане на интимност и връзка. За повечето индивиди социалното общуване и създаването на семейство е обществена нагласа, която често се интегрира и превръща в белег за успешност и реализираност. Именно поради тази причина настоящите резултати предизвикват интерес не само у специалисти – психолози, психотерапевти, социални работници, но и на средностатистическия човек, тъй като темата за сексуалността е не само изключително лична и интимна, но и определяща за всеки и всички въпроси свързани с нея будят широк интерес и полемика.
В заключението са направени изводите и обобщенията, частично доказана е основната хипотеза, първата подхипотеза е отхвърлена, а втората и третата са потвърдени, описани са препоръки за бъдещи изследвания по разгледаната тема.
Сексуалността се формира още през детството, търпи развитие през юношеството и е в своя разцвет през ранната зрялост и зрелостта. В настоящения научен труд сме се спрели на периода ранна зрялост 20-40 год., като времето през което сексуалността се очаква да е най-развита и реализирана. Изследвайки готовността на психето да действа или реагира по определен начин (К. Юнг), стигнахме до изводи свързани с актуалните нагласи, съществуващите взаимовръзки между тях и какво влияние им оказват възрастта, пола и сексуалната ориентация.
Сексуалността е един от важните и основни компоненти при изграждане на интимност и връзка. За повечето индивиди социалното общуване и създаването на семейство е обществена нагласа, която често се интегрира и превръща в белег за лична успешност и реализираност. Именно поради тази причина настоящите резултати предизвикват интерес не само у специалисти – психолози, психотерапевти, социални работници, но и на средностатистическия човек, тъй като темата за сексуалността е не само изключително лична и интимна, но и определяща за всеки и въпросите свързани с нея будят широк интерес и полемика.
Научни приноси на дисертационната разработка:
- Получените резултати ни дават една ясна картина описваща актуалните сексуални нагласи в нашето съвременно и урбанистично общество.
- Проследена е промяната на различни нагласи по отношение на сексуалното общуване под влияние на възрастта, пола и сексуалната ориентация
- Установените взаимовръзките между конкретни сексуални нагласи ни дава едно по-добро разбиране за тяхното влияние;
- Изследвани са респонденти с различна сексуална ориентация, което ще даде повече информация по отношение на сексуалните нагласи, които имат хомосексуалните и бисексуалните, в сравнение с хетеросексуалните, тема, която не е била разглеждана до сега;
- Доказа е основната хипотеза, че нагласите към секса се променят под влияние на възрастта, пола и сексуалната ориентация. Установено е, че с възрастта респондентите стават по-разкрепоснети, което отхвърля първата подхипотеза. Потвърдени са втората и третата подхипотези, а именно, че мъжете са фокусирани повече върху сексуалното преживяване и неговата успешност, по-разкрепостени са, докато жените са по-консервативни и са фокусирани върху емоционалния аспект, а не толкова върху сексуалния.
ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА:
1. Анчева, Ив., Сексуално образование през юношеството, сб. Педагогическо образование – традиции и съвременност, ВТУ 2016
2. проф. дн. Петрова, Кр., Анчева, Ив., Психологическо консултиране на сексуални проблеми в ранна зрялост, сб. „Пътят не (не) извървян ...”, ВТУ 2016
3. Анчева, Ив., Компоненти на човешката сексуалност, сб. „Психология, образование: актуальные и приоритетные направления исследований”, Твер, 2017
4. Анчева, Ив., Хомофобия и проблемите свързани с „coming out” в ранна зрялост, Четвърта докторантска научна сесия, ВТУ 2017