Аз съм гей!
или
Аз съм лесбийка!
Същност:
Хората с хомосексуална ориентация изпитват влечение (сексуално, еротично, романтично и емоционално) към хората от собствения си пол. През 1973г. - 1974г. Американската асоциация по психиатрия изключва "хомосексуализма" от DSM2*. Огромен принос за това има изследването проведено от Евелин Хукер (Evelyn Hooker, The adjustment of the male over homosexual, 1957г.). През 1990г. Световната здравна организация също премахва хомосексуалната ориентация от МКБ-10 (Международна квалификация на заболяванията). От 1968г. българското законодателство е хармонизирано със законодателствата в повечето цивилизовани страни и не преследва хомосексуалното поведение.
Хората с хомосексуална ориентация могат да имат дълготрайни взаимоотношения, да създадат семейство, да възпитават и отглеждат деца. Фактът, че детето е отгледано от хомосексуални родители, няма да му повлияе по никакъв начин (има редица изследвания в САЩ, Европа и Русия, които потвърждават това). Освен това в САЩ редица организации като "Американската асоциация по психология", "Американската психиатрична асоциация (АПА)", "Американския съвет за осиновяване", "Американската академия по педиатрия", "Американската психоаналитична асоциация" и "Американската академия по семейна медицина" официално подкрепят осиновяването на деца от еднополови двойки.
"Хомосексуализъм" и "хомосексуалисти" са неправилни и несъществуващи термини. Правилно е да се използват хомосексуалност и хомосексуални.
Хомосексуалността не е болестно състояние, не е специфично поведение, нито избор и не подлежи на промяна. Възможно е да е налице хомосексуално поведение, което да е в резултат на преживяна травма. Тогава са налице не формирана сексуалност (сексуална идентичност), неясен сексуален обект и поведение, което може да изцяло хомосексуално или бисексуално. Тогава би било ефективно консултация с психолог или психотерапевт. Ако не е свързана с травма хомосексуалността е естествен, траен, нормален модел на сексуално поведение, емоционално привличане и създаване на еднополови връзки.
Често срещани проблеми:
- вътрешна (интернализирана) хомофобия - Живеем в общество, където има ниско сексуално образование и все още доста хора смятат, че хомосексуалността е нещо страшно, ненормално или е болестно състояние. Отношението на обществото и на обкръжаващите (приятели, роднини и родители) съдейства и се явява една от основните предпоставки за формирането на вътрешна (интернализирана) хомофобия при хората с хомосексуална ориентация. Това е неприемане, а понякога дори омраза и ненавист към самия себе си, към чувствата и влеченията, които изпитваш. Вътрешната хомофобия често води до сериозни психологически проблеми, а понякога дори и до суицид. Нашето общество е прекалено хетеросексуално насочено. Хетеросексуалността на индивида сякаш се подразбира от само себе си, което доста често кара хората с хомосексуална ориентация да лъжат или да се съгласяват с общоприетите стандарти.
- не съществува модел за връзка и отношения в хомосексуалните двойки - Динамиката на взаимоотношенията в една хомосексуална двойка е различна от хетеросексуална такава и си има своите специфики, за които обаче нито се говори в обществото, нито има ясни източници на информация.
- желанието за "нормално семейство и деца" - То често се появява при хората с хомосексуална ориентация на средна възраст. Макар и статистически недоказано, има предположения, че то е по-силно при жените, отколкото при мъжете. В България хомосексуалните отношения и осиновяването на деца от хомосексуални двойки не са урегулирани от закона, което не прави невъзможно, а просто малко по-трудно съвместното съжителство и възпитаването на деца от такива двойки. В САЩ, Русия и редица европейски страни са провеждани различни изследвания свързани с деца отгледани от хомосексуална двойка родители и всички изследвания показват, че няма никакво вредно влияние.
- сексуални проблеми - При гей мъжете са възможни проблеми в ерекцията или еякулацията. Доста често при такива проблеми се задава въпросът: "Аз наистина ли съм хомосексуален?", а най-честият отговор е "да", защото неналичието на ерекция или еякулация по никакъв начин не определят вашата сексуална ориентация. Също така съществува страх от болка или погнуса от идеята за осъществяване на анален полов акт. При такива проблеми е препоръчително да го обсъдите с партньора си или да потърсите помощта на компетентен специалист. Хубаво е да се спазва добра лична хигиена. Също така е възможно самозадоволяването с различни секс играчки - самостоятелно или в двойката.
При гей жените едни от най-разпространените проблеми са трудност при достигане на оргазъм и дали да се използват секс играчки или не. Липсата на оргазъм може да се дължи на много фактори - и психологически, и физиологически - затова е най-препоръчителна консултация със специалист. Използването на вибратор, дилдо, клитор-стимулатори, вибриращи пръстени, вагинални топки, страпон (фалоимитатор) и т.н., често може да помогне на двойката да разнообрази и обогати сексуалното си общуване, но е важно и двете партньорки да са съгласни и да им е приятно. Също много важна роля има самозадоволяването, чрез него можете по-добре да опознаете тялото си и да разберете какво ви харесва и какво - не.
Често задавани въпроси:
1. Лекува ли се хомосексуалната ориентация? Не! Както вече написах и по-горе, хомосексуалността не е болест и заради това не подлежи на лечение. Съществува репаративна терапия, която цели да измени хомосексуалната/бисексуалната ориентация, но тя се осъжда от повечето професионални медицински и психологически организации. Освен това методите, които се използват са меко казано нехуманни. От друга страна съществува афирмативната терапия (розова терапия), която цели оказване на поддръжка при определяне и приемане на сексуалната ориентация, а така също и преминаване през процеса на coming out (разкриване). Моята практика и консултациите, които провеждам са през призмата на афирмативната терапия и твърдо вярвам в нейните принципи и положителното й въздействие върху клиентите.
2. Виновни ли са родители, че децата им имат хомосексуална ориентация? Не! Няма виновни, а причините и начина, по който се формират различните сексуални ориентации, все още не са установени от науката. Разбира се, съществуват различни теории и техни поддръжници. Те само частично обясняват формирането на хомосексуалността при мъжете.
3. Децата, които ще израстнат в гей семейство ще имат ли също хомосексуална ориентация? Сексуалната ориентация на родителите не определя тази на децата. Гей родителите трябва да се отнесат с нужното разбиране и да предоставят необходимата информация, ако имат хетеросексуални деца (защото, както съществува хомофобия, така съществува и хетерофобия). Не е важна сексуалната ориентация на родителите, а приемането и поддържането на децата в тяхното израстване и самоопределяне, както и предоставянето на необходимата информация и адекватно и навременно сексуално образование.
4. Как да кажа на родителите си, приятелите си, колегите си, че съм гей/лесбийка ? Процесът на разкриване отнема време. При някои хора той не се налага, защото те никога не са се крили и той някак е станал от само себе си. Разкриването ще ви даде възможност да дишате по-леко, като начало :) Да, спрете да лъжете, да се криете и започнете да живеете собствения си живот, заради самите себе си, а не заради другите (в раздел Библиотека можете да намерите по-подробно по темата свързана с coming out). Преди време на българския пазар излезе много интересна и полезна книга с лични истории - "Моето разкриване" създадена от екипа на ЛГБТ Действие.
5. Не мога да си намеря партньор(ка) и не е ли по-лесно, ако имах бисексуална или хетеросексуална ориентация? Няма лесни неща. Със същия успех може дълго да спорим дали е по-лесно да си мъж или жена. Преди време една моя клиентка, която имаше проблеми в личния си живот ме попита, дали не може да стане лесбийка, защото вече й е писнало от мъжете. Рано или късно в живота на всеки се появява така чаканият и искан партньор(ка), но не това определя нашето щастие. Колкото и банално да звучи, ние преди всичко трябва да се научим да обичаме себе си и да сме щастливи сами със себе си, само тогава ще може да съградим една здрава и дълготрайна връзка.
Психолог консултант д-р Иванина Анчева
За консултация или въпроси може да пишете ТУК