Коя приказка сме избрали да изживеем
Още от малки ни четат приказки за голямата любов, която издържа всички изпитания, изпепеляващи емоции, които са вечни.
Когато тя влезе в кабинета ми изглеждаше по-скоро като момиче, пораснало момиче, изморено момиче. Това бяха и първите й думи "Уморена съм!". Беше имала богат и наситен живот с много щастие, но и разочарования. Винаги беше искала да срещне тази любов, която е в приказките и искрено бе вярвала и петте пъти, че я е срещнала вече. Петима различни души я бяха докосвали, радвали и карали да страда. Бяха й подарявали на моменти всичко, за което беше мечтала, за да може после да й го отнемат, те или съдбата ... няма значение! Тя беше изморена от емоции и искаше сигурност и спокойствие и го повтаряше често по време на срещата ни. Искаше да се самоубеди, сякаш ...
Следващата ми клиентка беше жена, съпруга, майка. Беше се реализирала и в личен и в професионален план и сякаш беше сбъднала мечтите си, или поне така ще ти се стори на пръв поглед. На нея й липсваше емоцията и за това си я създаваше. С риск да загуби всичко постигнато или просто не го осъзнаваше.
Тези две жени бяха избрали различни пътища в живота си. Нито една от тях не съжаляваше за това, те са били по различен начин щастливи, а в момента бяха еднакво нещастни ... бяха изгубили себе си.
Доста от клиентите, които влизат в кабинета ми, се търсят - в личен или професионален план. Изгубили са себе си сред "трябва" - трябва да се ожениш/омъжиш, трябва да имаш деца, трябва да имаш работа, трябва да направиш кариера, трябва да правиш секс, трябва някой да те обича, трябва и ти да обичаш, трябва ... И когато някое от тези "трябва" не се изпълни се отваря рана, в която обществото и дори приятелите и близките ти ровят, бъркат и тя става все по-голяма и по-голяма, докато те погълне и ти забравиш кой си, какъв си, какво искаш и кое наистина ще те направи щастлив - ТЕБ!
Все по-малко се вглеждаме в себе си, все по-малко се вслушваме в себе си, все по-малко се приемаме и обичаме. Чакаме той/тя да ни пишат или звъннат, да се срещнем уж случайно, обличаме се и сме красиви за някого, тренираме във фитнеса, за да имаме красиво тяло за някого, заради другите ... и се разпадаме на части, когато той/тя пропаднат, изпаднат от живота ни поради една или друга причина. Оставаме половинки, защото преди това сме били наполовина щастливи, наполовина себе си ...
А животът си е наш от самото раждане до смъртта. Това е нашата приказка и всеки сам си я пише. Ние правим изборите си и ние сме отговорни за тях. Отговорни за собственото си щастие, защото то зависи от нас, а не от другите!
Автор д-р Иванина Анчева
психолог консултант
За консултация или въпроси може да пишете ТУК